Къпиновският манастир

Капиновският манастир „Свети Никола“ е български православен манастир, разположен на река Веселина при с. Къпиново, Великотърновско.
Основан е през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. За това свидетелства надпис на апсидата на манастирската черква. През робството е опустошаван многократно, последно от кърджалиите през 1798 година. През 1794 година игумен на манастира е Софроний Врачански, който донася препис на „История славянобългарска“.
През 1835 г. игуменът на манастира заръчва на дряновските майстори Пенчо и Рачо да възстановят манастира във вида, в който той може да бъде видян и днес. Тогава започва изграждането на църквата — дълга, еднокорабна, безкуполна сграда от камък. В нея се намира дърворезбован иконостас с много икони. Рисувани са между 1811 и 1820 година от представителите на Тревненската художествена школа Папа Витан Млади и Цаню Захариев-Стари и Йоан Попович от Елена. Единственият стенопис е на източната стена — „Страшният съд“, дело на Попович от 1845 г.
Най-мащабното строителство в манастира е между 1856 и 1864 г. Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5 метра. Средствата са дарени от братя Хорозови от Елена. На втория етаж е построен параклисът „Въведение Богородично“, изографисан от Алекси Атанасов. На първия етаж има втори параклис, „Благовещение“, украсен от тетевенски майстори. В параклис на двора е погребан един от двамата ктитори — Теодосий Хорозов.
Капиновският манастир е бил важно духовно и културно средище. Към него е действало килийно училище. В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю, както и Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски - Миткалото.
Капиновският манастир е сборище на Великотърновските рокери, както и на техните побратими от цялата страна. С Капиновския мотосъбор традиционно се открива летния рокерски сезон.