Дряновския манастир и пещерата "Бачо Киро"

История

Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.

Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.

Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.

Съвременният манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Пещера “Бачо Киро” - една от перлите на подземното царство на България

Пещера “Бачо Киро” се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м от манастира “Св. Арахангел Михаил” в отвесна варовикова скала, висока 25 м на 335 м н.в. Ефектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието, Концертна зала, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон и много други.
Пещера “Бачо Киро” е археологически обект от национално значение. Тук са намерени останки от първобитни хора живели в пещерата. Пещерата се стопанисва от първото си благоустрояване 1938 год. (първата благоустроена пещера в България) до сега от Туристическо дружество “Бачо Киро” гр. Дряново и от тогава непрекъснато е обект на посещение. За посетителите са оформени два маршрута, къс (25 мин.) и дълъг (60 мин.). Пещера “Бачо Киро” е един от 100 национални туристически обекта (№ 22) към движението ОПОЗНАЙ БЪЛГАРИЯ.